6.05.2010 г., 16:24

Изтривам коментарите си

706 0 0

                                                                На откровенците

 

Аз вярвам, че е истински животът

с приятелството споделено, с любовта!

Изтривам коментарите, защото

следи оставят в моята душа!

 

Например, вчера ред ли, два написах,

а днес повторих същите слова...

Да пиша стихове, а вас да препрочитам –

в това е смисълът, това ценя!

 

Че в стиховете истината диша

и се излива в рими мисълта!

Дори във коментари да въздишам,

как мога да изкажа обичта?!

 

Не хвърлям зарове и не играя тото,

не проигравам думите – те имат си цена!

Макар че се увличам по белота,

не цакам с чужди карти на честта!

 

Усещам топлотата на сърцата –

пулсират те и в огън чист горят!

Тъй пътят ми по-лек е – не и кратък–

с приятелския клик "Благодаря!"

 

за милите и откровени думи,

и за мечтите, споделени с вас!...

Повярвайте – след коментари шумни

остава радостта – да бъда с вас!

 

Скъпи приятели, гласувайте на адрес http://himn.plovdiv24.bg/ и на сайта на Радио Пловдив http://radioplovdiv.bg/poll/pollWindow.php?pollID=28   за  "Химн на град Пловдив" - текст: Мариан Кръстев и музика: Владимир Джамбазов.    БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА!

Може да чуете и рок варианта на химна ето тук: http://www.youtube.com/watch?v=8TR3bIyUzRA

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...