6.05.2010 г., 16:24

Изтривам коментарите си

704 0 0

                                                                На откровенците

 

Аз вярвам, че е истински животът

с приятелството споделено, с любовта!

Изтривам коментарите, защото

следи оставят в моята душа!

 

Например, вчера ред ли, два написах,

а днес повторих същите слова...

Да пиша стихове, а вас да препрочитам –

в това е смисълът, това ценя!

 

Че в стиховете истината диша

и се излива в рими мисълта!

Дори във коментари да въздишам,

как мога да изкажа обичта?!

 

Не хвърлям зарове и не играя тото,

не проигравам думите – те имат си цена!

Макар че се увличам по белота,

не цакам с чужди карти на честта!

 

Усещам топлотата на сърцата –

пулсират те и в огън чист горят!

Тъй пътят ми по-лек е – не и кратък–

с приятелския клик "Благодаря!"

 

за милите и откровени думи,

и за мечтите, споделени с вас!...

Повярвайте – след коментари шумни

остава радостта – да бъда с вас!

 

Скъпи приятели, гласувайте на адрес http://himn.plovdiv24.bg/ и на сайта на Радио Пловдив http://radioplovdiv.bg/poll/pollWindow.php?pollID=28   за  "Химн на град Пловдив" - текст: Мариан Кръстев и музика: Владимир Джамбазов.    БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА!

Може да чуете и рок варианта на химна ето тук: http://www.youtube.com/watch?v=8TR3bIyUzRA

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...