13.09.2023 г., 8:21

Изтъках от цветовете

357 1 2

       

   Изтъках от цветовете

 

Изтъках от цветовете дреха.

По-красива няма на света!

Исках да се облечеш със нея,

да докосне твоята душа.

 

И шевиците ѝ бяха чудо!

Избродирах ги за теб сама.

И лъчите светли вплетох лудо,

те сияят с много красота.

 

Щом поисках да ти я изпратя,

тя във цветен прах се претвори.

Всички цветове се разлетяха

и останах без мечти.

 

Затова вземи от мене рими,

друго нямам да ти дам.

Те са толкова красиви,

ще ги пазиш във сърцето, знам!

               Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...