Изумрудени пътеки
Битките с мрака са безбройни -
оказа се, че той има много лица
и ме напада от там където
най-малко съм очаквала...
Почти не прибирам меча си -
от светлина
и съм в готовност,
всеки миг да се защитавам!
А злото пак ехидно се смее
в очите ми! И ми казва... Предай се!
Не си очаквала,
че ще те нараняват с думи куршумени,
че душата ще поеме цялата болка
и ще се чувства толкова безсилна...
И ето държа в ръцете си щит от обич,
трансформирам мрака в светлина
и смело продължавам напред...
Въпреки болката и раните
сетивата ми са изострени
и улавят вибрациите
на безусловната любов!
И вървя по изумрудени пътеки...
А луната все някога ще се покаже!
Пленена е...! Сега е в лапите на мрака...
Затова ще разчупя кристалните решетки
и тя ще заблести отново а изумрудите
ще ми покажат пътя!Всъщност...
аз вече добре го познавам
той ме води към върхът -
където меча от светлина
ще докосне небето!
И тогава няма да се чувствам изгубена
в безбройните битки... тогава след толкова
лутане, безсънните нощи и обиколяне
в лабиринта на тревожните въпроси...!
Ще намеря отговора...! Всъщност...
се оказа, че винаги съм го знаела!
Независимо какво ми се случва
и през какво преминавам...
съм съумявала да опазя
душата си бяла и изпълнена
с надежда, че нещата ще се променят
към по-добро и любовта е ключът
към промяната. И ето все още държа
меча си от светлина в десницата си...
И ще се боря за истината, мира и свободата!
И тогава все някога ще достигна до онова
състояние на духа в което търсенето
ще приключи, и изумрудените пътеки
ще ви покажат верният път към върха!
А, аз ще се завърна у дома...!
Там сред звездите...!
02.05.2019г
Катя
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
