23.03.2021 г., 9:12

Изваля дъждът

540 0 2

Изваля дъждът старите
тревоги... 
стопиха се, до една
мълчат - 
нощта преброди старите
несгоди
и дните спряха, да сълзят.
Земята пак е в
минзухари и Пролет
през нови портали, 
и птиците над тях летят. 
Тя, знае природните
закони
и всяка Пролет се
преражда за живот!
Вървим по стълбата
нагоре
през сезони, 
и събираме по капчица
любов! 
Стичат се по капките
дъждовни
старите капани на страха,
мълчанието отръска
всичко ледено,
лалета в цветно усмихват
деня! 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...