23.03.2021 г., 9:12

Изваля дъждът

543 0 2

Изваля дъждът старите
тревоги... 
стопиха се, до една
мълчат - 
нощта преброди старите
несгоди
и дните спряха, да сълзят.
Земята пак е в
минзухари и Пролет
през нови портали, 
и птиците над тях летят. 
Тя, знае природните
закони
и всяка Пролет се
преражда за живот!
Вървим по стълбата
нагоре
през сезони, 
и събираме по капчица
любов! 
Стичат се по капките
дъждовни
старите капани на страха,
мълчанието отръска
всичко ледено,
лалета в цветно усмихват
деня! 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...