Изведнъж
Изведнъж
Всичко, всичко изведнъж осъзнаваш
като студен дъжд, който те е облял,
като филм, въртящ се в бърз каданс,
като след стогодишен сън, заспал.
И така изведнъж очите си отваряш,
а си ги затворил, сякаш си потънал.
И невидимото започваш да виждаш,
със сърцето, със сърцето го съзираш.
И започваш капките дъжд да улавяш
сякаш че частици са от времето.
А не са ли сълзите на душата ти?
Докато в любене времето не спре…
И още, още щом те срещнах знаех
че ти, че ти си единствената обич,
която някога, която някога ще знам.
Първата и единствена, единствена.
Която споделя всяка стъпка от пътя ми,
тихите улици, пътеките, посоките,
шумните завои, преките, кръстопътите
и лабиринтите дори от които ще излезем.
И още, още щом те срещнах знаех
че ти, че ти си единствената обич,
която някога, която някога ще знам.
Първата и единствена, единствена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
