17 авг. 2023 г., 09:09  

Изведнъж

473 3 0

Изведнъж
 

Всичко, всичко изведнъж осъзнаваш

като студен дъжд, който те е облял,

като филм, въртящ се в бърз каданс,

като след стогодишен сън, заспал.

 

И така изведнъж очите си отваряш,

а си ги затворил, сякаш си потънал.

И невидимото започваш да виждаш,

със сърцето, със сърцето го съзираш.

 

И започваш капките дъжд да улавяш

сякаш че частици са от времето.

А не са ли сълзите на душата ти?

Докато в любене времето не спре…

 

И още, още щом те срещнах знаех

че ти, че ти си единствената обич,

която някога, която някога ще знам.

Първата и единствена, единствена.

 

Която споделя всяка стъпка от пътя ми,

тихите улици, пътеките, посоките,

шумните завои, преките, кръстопътите

и лабиринтите дори от които ще излезем.

 

И още, още щом те срещнах знаех

че ти, че ти си единствената обич,

която някога, която някога ще знам.

Първата и единствена, единствена.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...