Извинете
Извинете животът ме чака,
захвърлен до вчера в праха.
В мухлясала, влажна барака,
не питай, как съм изкарал нощта.
Извинете отново е слънчево утро,
тук там ще срещна тъмни петна,
Навели глави гледат ме смътно,
нехайно ще махна отново с ръка.
Искам да срещам уверени хора,
има ги още недей ги гони.
В този живот сам съм актьора,
извинете, живота в мен гори ли гори.
В.Й. 19.02. 2016г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Йотов Всички права запазени
