Извисяването
Аз нямам никакви светини -
презирам всички земни имена.
Човешки ли са - нека гинат,
дори да носят жалка светлина.
Едно огромно земно стадо
очаква своя нов водач.
Овце с клеймо: "Десесперадо",
отвеждани към трайния палач.
Единствено студената вселена,
с космически - безизразни очи,
ме кара да усещам най-неземното,
струящо от далечните лъчи.
Презирам всяка топлинка еснафска -
на охлювчето подчерупковия рай...
Огромните вълни, стереографски,
издигат в култ понятието "край".
Да тътнат пясъците ужасено
под милиарди тонове вода.
Челата им над страховити бездни
ще заличават земната следа...
Издигайте ме все нагоре и нагоре,
вълни на моето отвъдно аз!
Далеч от восъчнообречените хора,
към безконечния реликтов глас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
