vega666 (Младен Мисана)
1561 14327
20.10.2016 г., 23:09 ч.  

Извисяването 

  Поезия
739 4 17

Аз нямам никакви светини -
презирам всички земни имена.
Човешки ли са - нека гинат,
дори да носят жалка светлина.

Едно огромно земно стадо
очаква своя нов водач.
Овце с клеймо: "Десесперадо",
отвеждани към трайния палач.

Единствено студената вселена,
с космически - безизразни очи,
ме кара да усещам най-неземното,
струящо от далечните лъчи.

Презирам всяка топлинка еснафска -
на охлювчето подчерупковия рай...
Огромните вълни, стереографски,
издигат в култ понятието "край".

Да тътнат пясъците ужасено
под милиарди тонове вода.
Челата им над страховити бездни
ще заличават земната следа...

Издигайте ме все нагоре и нагоре,
вълни на моето отвъдно аз!
Далеч от восъчнообречените хора,
към безконечния реликтов глас.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Потръпнах! Desesperado -отчаян! Отчаяни хора - стадо овце с безизразни очи, обречени от водачите си на еснафските си стремежи! Поздравления за емоционалния стих!
  • Браво Младен ти докосваш в своята поезия невидимите космически и божествени неща.Вървиш нагоре и на високо.Поезията има тази задача да те извисява.ХАРЕСАХ
  • Поздравления, Младен!
  • Приемам. Станков, добро утро!
  • Да тътнат пясъците ужасено
    под милиарди тонове вода.
    Челата им над страховити бездни
    ще заличават земната следа...Харесва ми Мисана!
  • "In chess, a desperado piece is a piece that seems determined to give itself up..." - в шаха "desperado" е фигура, която е решена да се предаде, доколкото разбирам цитираното от мен изречение от английски, намерено в онлайн речник. Думите невинаги имат едно значение. Мисля, че е хубаво да се обсъжда дадено произведение. Но, г-н Станков, откажете се от нападателния тон и говорете по същество! Произведението трябва да се приема в цялост. Ако не го усещате като нещо завършено или смислено, нормално е да се случват такива неща - може би този стил произведения просто не са Ви по вкуса, или предложете цялостна критика, или поне уважителна такава. Не сме тук, за да се нападаме...
  • Добро утро, Станков! Вие откъде знаете, че съм се "отчетливо разпознала", ако не сте визирали И мен? След като мисля с право съм приела, че е обида и по мой адрес, след като името ми беше вече там - преди Вашия коментар? Или може би не четете коментарите, но пък ако е така се обезмисля Вашият такъв, относим към коментиращите..? За мен това е обида и виждам, че и в настоящия коментар потвърждавате че е съвсем съзнателно нанесена от Вас. Не желая дебат. Спирам дотук с неприятното чувство на обидена, ненужно жена от мъж , когото по никакъв начин не съм провокирала персонално, а също и като творец. Приятен ден!
  • Страхотна,вдъхновяваща и изпълнена със смисъл поезия,различна...да и замисляща.Мярнах нещо за цвилене и повлекани,съжалих го.Много тъжно за господинът...явно на неговите произведения се мълчи
  • Не знаех, че от профилната ми снимка си личи, че съм "повлекана", защото този епитет се ползва само по отношение външния вид и облеклото. Още по-озадачена съм, че не съм знаела за "екстрата" в обновената версия на сайта да се чува "цвиленето" т.е. коментара - чисто гласово...Ще се опитам да намеря този бутон и аз....само да се извиня на Младен за "замърсяването" т.е. не по стихото
  • "Единствено студената вселена,
    с космически - безизразни очи,
    ме кара да усещам най-неземното..."

    Аз боготворя Вселената, затова тези редове особено ме впечатлиха.
    Основното предназначение на философската лирика е да провокира размисли и да ни прави по-мъдри.
    Успял си, Мисана. Стихът ти излъчва дързост и ясна позиция; издига духовното над тленното земно...
    Поздрави!
  • Какво значи Божията заповед, която призовава да не си правим идоли, защо има различни религии. Какво значат различните гледни точки. Правилна ли е нашата? Правилно ли е да се усещаме себе си? Ако се усещаме себе си вън от този свят, имаме право на това. Конкретизирани в стереотипите - имаме право на това. Да бъдем странни. Също и да изразяваме същността си по възможно най-добрия начин. Ако читателят се опита да влезе в авторовата настройка, няма да види нещо притеснително, а ще опита да разбере. Както и да е, отплеснах се... Коментарът на Иван ме провокира, и аз реших... хм... да стана поетична повлекана Но стихотворението ми въздейства силно. Не мога да не кажа нещо. Някои хора усещат какво изразяваш. Някои не. Но "цвилежите" според мен следва да... не фигурират тук. Нямам предвид коментарите, а... обидите. Би било хубаво да опитваме да се разбираме, а не обратното... Излишества - първичната човешка вяра. Хубаво противопоставяне. Неземно усещане. Хм... да... за мен това е хубаво...
  • С Руми!
  • Страховито, Смело и по Младеновски! Моите почитания, Мисана!
  • "Презирам всяка топлинка еснафска-
    на охлювчето подчерупковия рай"
    И аз! Поздрав!
  • Младене, често след прочит на твое произведение оставам без думи...
    Така е и сега, защото всичко което си написал е дълбоко, чак пронизващо!!!
    Умееш да пишеш за сериозните и истинските неща, върху които трябва да се замисля човек всеки ден! Не знам защо, но асоциирах стихотворението ти със следният стих от Библията / Матей 23:27 /: "Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота."
    Поздравявам те най-искрено!
  • Да се извисим над тленната си същност и да издигнем "отвъдното си аз" чрез неизмерната форма на душата си, която да достигне до своя космичен първоизточник.
    Прекрасни изразни средства, използва тук автора във своето извисено стихотворение, което безспорно се превръща в мое любимо! Поздравления!
    "Издигайте ме все нагоре и нагоре,
    вълни на моето отвъдно аз!
    Далеч от восъчнообречените хора,
    към безконечния реликтов глас."
  • Прекрасен стих, с който ни караш отново да се замислим. Поздравления, Младене!
Предложения
: ??:??