28.07.2015 г., 20:18

Извън-радостно

475 0 0

Ти, драга, си оттука до кожата ми. 
И ти предлагам да клекнеш 
на улицата да ме причакваш.
Ще изляза, най-вероятно по работа

(да предположим),
и тогава ще можеш пак така в гръб 
да ме яхнеш. 
И понеже в един момент няма да има значение
дали личната карта,
паднала на асфалта,

е точно твоята,
ти предлагам за всичките прегрешения
които се сетиш,
да ми теглиш я ножа, я само боя.
След това, драга,

обаче,

не вярвам да си спокойна.
Винаги като видиш кръв 
и пулсът ти ще препуска.
Ще ти се иска и още, и още, и още.
Има толкова много души неизплюскани!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...