Извъндрегерно
---
Тази нощ е до болка еднаква
като всички след твойто отсъствие.
Само лунният кръг - единак,
по траверсите ме напътства.
Дозабравям те в няколко промила.
Ти звъниш в нощи тихо-горчиви –
проверяваш сменен ли е номерът ми
и дали съм все още сред живите...
И какво, че ме питаш все как съм –
и последен неврон съхранила!
Сякаш хвърляш в стомаха ми кактуси,
да горят като люта текила.
Хайде, спри – импулсивно, напряко –
да хабиш по мен ценни импулси.
Ако тръгна по оня път, с млякото,
скрий смеха си зад зъби и устни.
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
