15.10.2007 г., 21:26

Извървях небето си...

1K 0 3

Извървях небето си надплакана
и надчакана се уморих...


Уморих очите си от плакане,
от чакане, от взиране ги уморих,
уморих зениците от знакове,
от себе си, от спомняне ги уморих...

Изтощих ръцете си от чакане,
от молене, от кръстене ги изтощих,
изтощих пръстите от жестове,
от себе си, от спомняне ги изтощих...

Израних коленете си от молене,
от просене, от влачене ги израних,
израних костите от восъка,
от себе си, от спомняне ги израних...

Онемих устните от просене,
от хапане, от викане ги онемих,
онемих езика от очакване,
от себе си, от спомняне го онемих...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...