15 окт. 2007 г., 21:26

Извървях небето си...

1K 0 3

Извървях небето си надплакана
и надчакана се уморих...


Уморих очите си от плакане,
от чакане, от взиране ги уморих,
уморих зениците от знакове,
от себе си, от спомняне ги уморих...

Изтощих ръцете си от чакане,
от молене, от кръстене ги изтощих,
изтощих пръстите от жестове,
от себе си, от спомняне ги изтощих...

Израних коленете си от молене,
от просене, от влачене ги израних,
израних костите от восъка,
от себе си, от спомняне ги израних...

Онемих устните от просене,
от хапане, от викане ги онемих,
онемих езика от очакване,
от себе си, от спомняне го онемих...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...