Жажда
Допърха със крилцата на пчелица и ме превзе
ухаещ, ябълково сочен, аромат.
Свеж, прасковен нектар разля се в цветове,
на розово-златисти глътки, жаждата във мен да утолят.
За миг опиянена от вкуса им очи отварям във други свят.
Ветреца ми поднася грозд – следи от спомени
и нежни капки дъжд във медени сълзи ръмят,
върху листенца крехки, паднали бездомни.
Посипани като роса – струи в искри красива,
във блясъка ѝ виждам Светлина
и отражение, в което Една Любов ми се разкрива.
Изпълва ме наситена от цветове и топлина .
Владее всичките ми сетива със нищо земно несравнима,
отнема болката на самотата и сок живителен се влива.
Горчивината сиво-черна тя докрай изпива – Една Любов незаменима
за мен оставила вода и чистота, която жадно аз отпивам.
Допърха със крилцата на пчелица и ме превзе
ухаещ, ябълково сочен, аромат.
Свеж прасковен нектар, разля се в цветове
на розово златисти глътки жаждата във мен да утолят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
