Елиза13 (Мария)
238 840
11.09.2018 г., 23:36 ч.

Жажда 

  Поезия
499 1 2

Допърха със крилцата на пчелица и ме превзе

ухаещ, ябълково сочен, аромат.

Свеж, прасковен нектар разля се в цветове,

на розово-златисти глътки, жаждата във мен да утолят.

 

За миг опиянена от вкуса им очи отварям във други свят.

Ветреца ми поднася грозд – следи от спомени

и  нежни капки дъжд  във  медени сълзи ръмят,

върху листенца крехки, паднали бездомни.

 

Посипани като роса – струи в искри красива,

във блясъка ѝ виждам  Светлина

и отражение, в което Една Любов ми се разкрива.

Изпълва ме наситена от цветове и топлина .

 

Владее всичките ми сетива със нищо земно несравнима, 

отнема болката на самотата и сок живителен се влива.

Горчивината сиво-черна тя докрай изпива – Една Любов незаменима

за мен оставила вода и чистота, която жадно аз отпивам.

 

Допърха със крилцата на пчелица и ме превзе

ухаещ, ябълково сочен, аромат.

Свеж прасковен нектар, разля се в цветове

на розово златисти глътки жаждата във мен да утолят.

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за подкрепата ти, скъпа Руми! Благодаря за прекрасния коментар и за избора ти в "любими"! Пожелавам ти нестихващо творческо вдъхновение! Бъди все така докосваща и нежна с поезията си! Благословена си!
  • Привет, Мария! Забелязала съм, че в стиховете си винаги използваш много образни и наситени думи, което прави творбата като една картина, която се разкрива пред погледа на читателя! Усетих тази жажда за Любов като нещо неземно и много чисто! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??