Жажда
Солени устни? Сълзи ли са текли
от моите пресъхнали герани?
Цял ден ли е изминал? Месец?! Век ли?!
Защо кървят зарасналите рани?
Защо е всичко пак като тогава?
Нима отново буря се заражда?
На мястото на извора – жарава!
С какво да утолиш такава жажда?
По-дивна и по-истинска от жрица,
от слънчева дъга дори по-ярка,
изгрява в мойте пламнали зеници
една невероятна нестинарка!...
Танцува тя в жаравата пред мене.
Танцува и навътре ме подмамва.
И цялата земя под мене стене.
И цялото небе над мене пламва!
Възкръсва пак познатата магия
в сърцето ми, за обич закопняло.
И как от този поглед да се скрия
или пък от прекрасното ù тяло?!
И трябва ли? От щастие да бягам!?
Защото са такива правилата?
Защото май ми повече приляга
да бъда все жених на самотата?!
Не, този път наистина не мога!
И даже нямам в себе си куража
да бягам от танцуващия огън
и сам от любовта да се откажа.
Главата си в жаравата заравям
и сякаш че разпятие прегръщам.
И в този миг сам Бог ме благославя,
защото в птица-феникс се превръщам.
© Чавдар Тепешанов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Радвам се, че открих тая Поезия!
-
Днес ти си моето попадение на поет, чийто творчество не трябва да се подминава! Браво, с такама лекота строиш стихотворението, както майстор-зидар къща за изгората си! Аплодирам те!
-
Харесах!
-
Много ми хареса!
-
Невероятна чувственост и внушение!!!
Няма грешна любов, защото сам Бог ни я праща!!!
Поздрави!!! -
Изящна поезия!
-
Чавдар, наистина има двойна доза категоричност в стиха ти! Пожелавам ти да имаш смелостта, написаното да не остане само в сайта! Харесах!
-
Браво!!! Много се радвам, че попаднах на теб и поезията ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
