Жажда
Солени устни? Сълзи ли са текли
от моите пресъхнали герани?
Цял ден ли е изминал? Месец?! Век ли?!
Защо кървят зарасналите рани?
Защо е всичко пак като тогава?
Нима отново буря се заражда?
На мястото на извора – жарава!
С какво да утолиш такава жажда?
По-дивна и по-истинска от жрица,
от слънчева дъга дори по-ярка,
изгрява в мойте пламнали зеници
една невероятна нестинарка!...
Танцува тя в жаравата пред мене.
Танцува и навътре ме подмамва.
И цялата земя под мене стене.
И цялото небе над мене пламва!
Възкръсва пак познатата магия
в сърцето ми, за обич закопняло.
И как от този поглед да се скрия
или пък от прекрасното ù тяло?!
И трябва ли? От щастие да бягам!?
Защото са такива правилата?
Защото май ми повече приляга
да бъда все жених на самотата?!
Не, този път наистина не мога!
И даже нямам в себе си куража
да бягам от танцуващия огън
и сам от любовта да се откажа.
Главата си в жаравата заравям
и сякаш че разпятие прегръщам.
И в този миг сам Бог ме благославя,
защото в птица-феникс се превръщам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Тепешанов Всички права запазени
