18.03.2020 г., 16:29  

Жажда за живот

769 0 0

И живея аз така! 
Понякога трудно, 
понякога мудно, 
понякога напук! 
Страстно и разпалено очаквам

всеки следващ ден,
всеки слънчев лъч
и всеки лунен път пред мен! 
Нося кръста вечно аз със себе си, 
но не, не съм преуморен,

безсилен или обезверен! 
Неумолимо вярвам в утрешния ден,

в новия живот и в мен,
защото ти си в мен и аз във теб,

защото ние сме в съдбовен плен
и аз от твоята нестихваща любов

съм вечно опиянен! 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стелияна Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...