27.10.2009 г., 11:29 ч.

Жалба 

  Поезия
453 0 5

ЖАЛБА

 

- Кога ще, майко, заплачеш

за твоята щерка едничка,

едничка, майко, страдална.

кога ще се, майко, отронят

сълзи от очи ти пресъхнали?

 

 Да знаеш, майко, да знаеш,

каква си съня снощи сънувах.

Аз ще се, майко, годявам,

годявам, още венчавам

в бяло за черната земя.

А ти?...

Ти ми на сватба не дойде.

 

       - Прости ми, щерко, прости ми,

за моята пуста невяра.

Недей ме, щерко, оставя,

недей се за земя венчава,

      че ти си ми, майка, едничка…

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??