Oct 27, 2009, 11:29 AM

Жалба

  Poetry
643 0 5

ЖАЛБА

 

- Кога ще, майко, заплачеш

за твоята щерка едничка,

едничка, майко, страдална.

кога ще се, майко, отронят

сълзи от очи ти пресъхнали?

 

 Да знаеш, майко, да знаеш,

каква си съня снощи сънувах.

Аз ще се, майко, годявам,

годявам, още венчавам

в бяло за черната земя.

А ти?...

Ти ми на сватба не дойде.

 

       - Прости ми, щерко, прости ми,

за моята пуста невяра.

Недей ме, щерко, оставя,

недей се за земя венчава,

      че ти си ми, майка, едничка…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...