Жарава
Обрекох се в жарава да нагазя.
Пред теб съблякох дръзко всичко.
Душата си докрай изпразних,
разголих се до неприличност.
Край мен свистяха думи чужди,
жигосваха ме, без да ме познават
и мразеха ме до полуда,
в стремежа да те притежават.
По кожата, която тъй обичаш
към тебе в нощите ни да притисна,
усещах как болезнено се стичат,
разкъсвайки я до провисване.
От устните ми, от дъха ти дишали
във вихъра безумен на телата ни,
не се отрони вопъл. И очите ми,
от други наранени, не заплакаха.
Не съм пияна, че пиянството минава
на сутринта, с болезнено пробуждане.
Пречистена и боса, във жаравата ти
пристъпвам, от дълъг път с нозе охлузени.
Не искам да те пия – утоляваш ме.
И да те притежавам само мой - не искам.
Горя. Прераждам се в жаравата ти,
във танц свещен, мен отреден единствено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сара Всички права запазени
Поздравления!
