25.09.2008 г., 6:26

Желае

730 0 1

Слънчев лъч,

няма глас,

иска думи, светъл час.

 

Глътка въздух,

не на сянка,

под прозорците - пейка за дрямка.

 

Студено навън,

болест - предразсъдък,

студено вътре, иска капка разсъдък.

 

Лято - заключен,

излиза неохотно,

да усети чужди мисли, да не е самотно.

 

                                                                                     24.09.2008 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пожелавам това "вътре " да се стопли,не само със стихове,ами и със действителни преживявания!Прекрасно!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...