Желание
ЖЕЛАНИЕ
Свенливо луната зад облак се скри.
Звездите започнаха танц нестинарски.
Под клони вековни дърво ни покри,
единствен свидетел на нашите ласки!
Тъмнината стана някак прозрачна.
И в клоните нежно пееха птици.
Усети и вятърът нашата обич
и морно погали твойте къдрици!
Не мислех, че времето трябва да спира.
С теб да сме в него исках да бъдем.
Щом свърши нощта, луната се скрива...
Аз искам с теб в любовта да пребъдем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
