2 abr 2011, 18:14

Желание

  Poesía
847 0 8


ЖЕЛАНИЕ

Свенливо луната зад облак се скри.
Звездите започнаха танц нестинарски.
Под клони вековни дърво ни покри,
единствен свидетел на нашите ласки!

Тъмнината стана някак прозрачна.
И в клоните нежно пееха птици.
Усети и вятърът нашата обич
и морно погали твойте къдрици!

Не мислех, че времето трябва да спира.
С теб да сме в него исках да бъдем.
Щом свърши нощта, луната се скрива...
Аз искам с теб в любовта да пребъдем!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...