2 abr 2011, 18:14

Желание

  Poesía
854 0 8


ЖЕЛАНИЕ

Свенливо луната зад облак се скри.
Звездите започнаха танц нестинарски.
Под клони вековни дърво ни покри,
единствен свидетел на нашите ласки!

Тъмнината стана някак прозрачна.
И в клоните нежно пееха птици.
Усети и вятърът нашата обич
и морно погали твойте къдрици!

Не мислех, че времето трябва да спира.
С теб да сме в него исках да бъдем.
Щом свърши нощта, луната се скрива...
Аз искам с теб в любовта да пребъдем!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...