Как искам лятото да ме обича!
Да съм му вярна…зная, че ще мога.
Как искам да съм негово момиче,
за да забравя зимната тревога.
И всеки ден със слънчевите устни
да ме целува ненадейно, плахо,
да не желае лесно да ме пусне,
жарта му да ми бъде дом и стряха.
Да ми шепти потайни, меки думи,
със светло име все да ме нарича,
светулки да прехвръкват помежду ни,
щом теб те няма – то да ме обича!
© Нина Чилиянска Всички права запазени