12.06.2019 г., 18:04

Желание

731 12 13

Този свят без любов е загубен!

Всички пътища водят към нея,

и когато си в трънчето влюбен,

и в покоя на цветна алея.

Любовта! Вътре дълго пътува

и следите охотни са рани,

но с горчиви отвари лекува

всички загуби нежно събрани.

Пали утрини, в залез гасени.

На хармани отсява. Оголва.

И опича във пещи от спомени

хляб свещен. И душата спасява.

-------------------------------------------

Как цветята се молят без знание?

Радостта идва в миг съзерцателност.

Любовта е молитва в желание –

да превърне живота в признателност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Даниела, Мария, бъдете влюбени, по вашия си начин и в нещата, които ви карат да летите... Благодаря ви!
  • "И когато си в трънчето влюбен,
    и в покоя на цветна алея"...
    Само да имаме очи и сърце за Нея!
  • Благодаря, Наде! Благодаря Иржи! Едва ли аз мога да прибавя нещо съвсем ново за тази, дето "на всичко се надява и всичко претърпява и пак любов остава". но най-вероятно не я направляваме ние, а тя е тази, която "ни омесва до пълна податливост".
  • Любовта към...всичко,прави човека щастлив,дава му криле и сили!А когато я има,не мислим за омраза,светът просто е розов.....Поздравления,Краси!
  • Василка и Ваня - нека тя спасява и вашите души. Благодаря ви!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...