ИнаКалина
-
ИнаКалина
Поезия » Любовна Пълзят къдриците на тъмнина,
по почерк зимнобял.
Мастилото тежи върху везна,
дъх в трепет залюлял.
По кожата от восъчно масло, ... 70 5 11 -
ИнаКалина
Поезия С късо елече елхичка
плаче и тихо нарежда:
- Много се чувствам самичка,
искам огнище с надежда!
Вятърко припка край нея, ... 190 18 26 -
ИнаКалина
Поезия » Любовна Луната реже късчета небе,
звездите ги посипват с мека скрежност.
И колко млечен път да изгребе,
за да засипе самотата с нежност?
От хладината на избягал сън, ... 196 11 23 -
ИнаКалина
Поезия » Хумористична Номер три е трамвая –
дрънка днес без билет,
тръгва в седем към рая
и пристига към пет!
Двете релси си счупи ... 91 3 13 -
ИнаКалина
Поезия Поезия с усмивката на проза –
един намачкан лист стърчи
от гръден джоб наместо роза,
стихът отдавна не личи.
Защо е трябвало да те започвам?! ... 100 8 11 -
ИнаКалина
Поезия Звездата на изчезнал космос влезе
във вени от вино с вина и страст...
Как може любовта ни да залезе,
покорна на рубинената власт?!
Не се страхувам да изчезна в нея! ... 77 4 6 -
ИнаКалина
Поезия » Любовна Сняг занича в прозорец небесен
дето тъмното стъпки отмаря.
Мигом литват крилати завеси
от кристали на земната пара.
По неведоми пътища хуква ... 71 3 6 -
ИнаКалина
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми „Ако маймуната разбере, че човекът е произлязъл от нея, ще поиска незабавно прекратяване на експеримента“-помислил си Божият пратеник и тревожно погледнал нагоре. Боговете допивали 682-ят домашен първак и се задавала реална опасност историята “Имало едно време на изток...“ да започне отново на пияна ... 204 7 13 -
ИнаКалина
Проза » Разкази Поздрави от България! Благодаря, викам. Как беше?-срещнах един познат, който вчера се прибра от България. Ходил за три седмици да види майка си. Добре, каза човекът. Не ме поздравяваха навсякъде, иначе всичко е нормално. Хората са постоянно ядосани, критикуват всяка плочка. Е, казвам му, вашият град ... 182 1 15 -
ИнаКалина
Поезия Къде бих отлетяла без крила?!
Нали все тях подрязва ги съдбата,
но аз отново търся си беля
и слагам си главата във торбата.
Очаквано, от сутрин та до мрак, ... 390 13 42 -
ИнаКалина
Поезия » Любовна Олющената пейка се разплака.
Измиваше дъждът далечен спомен.
Дали години още ще ме чака?
Едва ли, споменът не е бездомен.
Изкъпана от мокрите си мисли, ... 172 12 22 -
ИнаКалина
Поезия - Защо оклюмал си така, приятелю?
Животът можел да ни раздели!?...
Побутнах лакътя му настоятелно
и с глас пресипнал той ми сподели:
- Пътечка всеки има под небето, ... 633 13 56 -
ИнаКалина
Поезия Останаха ми само два хормона –
големият, пресече на червено,
а малкият потъна в грамофона,
безмълвно в миналото умалено.
Изгубиха се кривите ми сметки ... 186 10 21 -
ИнаКалина
Поезия » Строги форми Ще се сгуша в мелодия мека
и в усмивка на бръчица свита,
продължавай... свири ми полека...
те са слънчеви маргарити,
дето капят в сълзите случайни ... 208 12 19 -
ИнаКалина
Поезия Пролетта на Вивалди е сезонът след зима,
който идва внезапно и сърцето ти взима.
Искам пролет такава с вишни винаги млади!
Всяка зима очаквам, пролетта на Вивалди...
Пожълтяват листата на узрялата дюля, ... 260 16 20 -
ИнаКалина
Поезия » Хумористична Все със пет кила се бо́ря,
чак от Новата година,
но преди да се озоря
и – толу́мбата замина!
С три кила сега се боря, ... 156 5 18 -
ИнаКалина
Поезия От слънцето забравено небето тихо плаче,
забърза се зарадвано роденото поточе.
Един паток заклати се, удари с клюн скалата
и камъче отцепи се, отнесе го водата.
От вихър разлудувано, заскача в камънаци, ... 183 8 13 -
ИнаКалина
Поезия Все напре́ко и накри́во!
Що така рогато, джа́нъм?!
И на мене ми е сиво,
че по тъмното съм станал…
Във аптеката отивам, ... 139 8 16 -
ИнаКалина
Поезия Иде нощ, а небето е рана отворена.
Тъмнината е глина за лечебен мехлем,
а Луната от млечно сребро изкована е
и тежи като гривна на стара дилема.
Замечтани очите сляпа вяра да жертват ... 193 10 18 -
ИнаКалина
Поезия Стилна, крехка, в сатен с кадифе,
твойта приказка, нежна и мила,
в аромата на плътно кафе
е грижовно съдба приютила.
Поглед ласкав, побрал океан, ... 200 7 17 -
ИнаКалина
Поезия Кой ли потропва на тихия праг?
Вятър прелиства годината
и по наплетен от паяк мая́к*,
кани октомври в градината.
Мята листата край стария зид. ... 188 7 22 -
ИнаКалина
Поезия А беше нощ...
Небето полудя!
От яростно червено
чак до черно!
Звезда от кош ... 173 7 19 -
ИнаКалина
Поезия Небето чертае сърце абанос,
а беше последното лято на есен...
Потънала в своя единствен въпрос –
къде отлетя ми последната песен?
Замислено падна листото от клон, ... 135 8 11 -
ИнаКалина
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът веднага го премести в приказката „1000 желания вече изпълнени“.
Бъди какъвто искаш, но също така остави хората да мислят, каквото искат за теб.
Вземеш ли се насериозно, може сериозно да се изненадаш от ли ... 307 15 25 -
ИнаКалина
Поезия Раздяла
Крият беззвездни заво́и,
будни Луни в тишината.
Нощите пият с поро́и,
пътища търсят в душата. ... 119 4 12 -
ИнаКалина
Поезия Дъждът, когато е прибран
в изсъхнали очи от чакане
и залез мята дъждобран
върху тъгата неизплакана...
Сърцето значи се дели, ... 170 7 13 -
ИнаКалина
Поезия Ресто
Рестото! ... Животът го чака озъбен.
Стрели уж назаем му дават "приятели".
Отчаяно викаш - "Животе наръбен,
омръзна ми вече от толкоз "Създатели"! ... 142 9 10 -
ИнаКалина
Поезия Под веждите на времето проглеждам.
Чадър за дъжд мечтан не е утеха.
Изплитам облаци от топла прежда.
На бурята намятам нова дреха.
Обръщам две светкавици “Наздраве“. ... 142 9 15 -
ИнаКалина
Поезия » Друга Щом животът те чака зад ъгъл,
от любов уморено приседнал.
Някой друг може би е излъгал,
този залък на гърло преседнал.
Облак дръпнат разплисва дъжда ти, ... 196 6 17 -
ИнаКалина
Поезия Врабченце на клон чик-чирика.
Узрелият залез въздъхва.
И с багрите, лика-прилика,
перце на синигер настръхва.
Очите ти, топло кафяви, ... 199 11 18 -
ИнаКалина
Поезия Да се помолят прашните ъгли
на озарена залезна безбрежност!
Зрънцата от ръкойката смели́
и нахрани живота си с копнежност!
Да се излее ситен мек дъждец, ... 239 10 17 -
ИнаКалина
Поезия - Къде отиваш, дъх на океана!
Родена в ласка, с мене остани!
- Шегуваш се, нещастна да остана,
... да те поделям с хиляди вълни́?!...
- Принцесо бисерна! Игривост моя! ... 759 18 45 -
ИнаКалина
Поезия На болката оставащото време
съм аз сега. Правата му отнех!
То вярата опитва да ми вземе.
И твърдата глава. Но без успех.
Нозе си имам, а с писалки ходя. ... 191 11 15 -
ИнаКалина
Проза » Разкази, Хумористична Мъжът ми прописа. По едно време, възторжено: “Защо на Ежко му е тежко?!? Защото му е много жешко!! “Викам: „Ъъ... как така?“ А той: „Кое, как така?“ Аз: „Ами, ти си „Кози Рог“. Мъж, зодия „Кози рог“, „фиксва“ проблемите, тоест оправя ги, а ти се опитваш да създадеш такъв в момента..." Той, с апломб ... 152 4 11 -
ИнаКалина
Поезия Понякога съм твърде пеперуден.
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими. ... 199 10 23 -
ИнаКалина
Поезия » Любовна Приседна август. Тихо проговори:
"Бъди до мен, неземна красота!
Очите ти. Момински, лунни двори.
Съня си дадох – с тях да полетя!
Бъди ми ден, красавице на звяра. ... 338 14 28 -
ИнаКалина
Поезия » Любовна Във очите на лютиче
слънчев лъч си сви венче!
Аз съм твоето момиче.
Ти си моето момче.
По ръката твоя дръзка ... 167 9 14 -
ИнаКалина
Поезия Години с очи – незабравки.
Небето, по-силно целува ги.
Търкаля сълзи като мравки
и с детски пантофки обува ги.
И спуска се облак в пердето. ... 161 9 13 -
ИнаКалина
Поезия На покрива! Високо до звездите!
Катериш се, когато пак си сам...
Не пътища, а стълба от мечтите
нагоре вдигай като вечен храм.
И нека къщата ти – рай във ада ... 379 7 25 -
ИнаКалина
Поезия Дъждът на август вдига по лозница
на избуялите треви кръвта.
Гнездото му – на бяла кукувица!
Косите му – на жегата стръвта!
Тежат ръцете от бразди орани, ... 147 3 10
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
