ИнаКалина
213 резултата
Кой знае дали е възможно
на болката в седмото дъно
по мъничко вяра да сложим
за път по човешки задънен?
Кой знае дъждът в колко капки ...
  104  17 
Помислих си, че този ключ е хвърлен
в най-тъмните човешки дълбини
и аз умирам в стихове прегърната
с венец в косите - хиляди вини.
Не, няма да ги върна в чекмеджето ...
  102  11 
Садим си теменужки на балконите,
а в небеса какво ли не цъфти:
най-често му цъфтят сега балоните,
надувани от детските мечти.
Защо ли да поглежда долу в тъмното, ...
  118  14 
„Релсите с чертички,
пуф-паф-пуф-паф! Трак!
С блокче, шест боички
тръгва моят влак!“
В синьото вагонче, ...
  142  11 
Събуди се любов, събуди се!
Тази пролет на теб съм нарекъл.
Влакът луд - по следите личи си,
че е пясък в часовник изтекъл.
Събуди се Любов! Нося пролет, ...
  116 
Ароматният цвят на дървета
разжужа се над стари огради –
Пролетта на онези хлапета!
Да се чудиш как още е млада?!
Тях въртя ги Земята с години. ...
  192  10  22 
Седни да поговорим, не, не бързай...
Експресен залез днес ни е животът,
... а може би е изгрев непотърсен
и някъде усмихва ни се кротко.
Боли ме, друго питай... страшна врява... ...
  124  15 
- Кой тропа в този мрачен час?
- Аз тропам – каза Ко́вид.
- Свърши́ хартията у нас!
- Уиски? – пита Ко́вид.
- Иди при някой друг серсем! ...
  162  16 
Не ми носи цветя откъснати
за женски празници – обречени!
Но докосни ме с нежни пръсти
събрали в шепичка морето ни.
Ах, как ухае розата на славея...! ...
  156  16 
Магия?! Ех, каква човешка драма!
Пийни си чай от женско би́ле лудо.
Филия хляб, каймата – двеста грама,
да видиш що е то принцеса – чудо!
От рицаря ли? Копие остана! ...
  152  10  15 
Човекът свой – спасява те от всичко!
Гърба ти пази, ако си в беда!
Човекът е с фамилия „Паричков“,
работи чисто, финно, без следа!
Отворен е за ляво и за дясно, ...
  66 
Не е старост, моя тишина,
щом напролет цвят косите ронят.
Младост втора... дали е жена,
но с корона?
Колко близка нощем си с деня? ...
  84 
Без бурята как щях да остарея?
Без мелница и корабен щурва́л,
компасът счупен, птиците и кея...
дали изобщо щях да съм живял?
Щом наближи... в две мълнии ще вляза, ...
  403  10  41 
Когато най-боли и си ранена,
молитвата на възел: "...Пак обичам!..."
На женското сърце е мъжки гена,
Утеха? - Само в битките облича.
Животът е за кратко, дълго плащаш. ...
  151  14 
Маймуна, слон, магаре или куче?
Оте́ли му се вол на хороскопа.
Рожденната ми дата не научи,
а все кове дъската да не хлопа!
В най-калната утайка от кафето, ...
  166  16 
Къде отиваш, слънце-зимно лято?...
Вечерята отново притъмня,
а облаче в сърцето й разлято
подгони птиците на сто ята.
Деветдесет и девет теглят тебе ...
  123  12 
Е, бива, бива лицемерие,
но «нашето» си най го бива!
Преди отново да я ме́рите,
дерете съвестта си жива!
Да, егото се е препънало... ...
  97 
Давай леко цигу-мигу...
тази сутрин с Боговете
пихме вино, но амиго
свършиха им даровете...
Дадоха ми три камбани, ...
  120  11 
Вземи я, любовта не е присъда!
Не нóси пръстени с гравиран страх.
Преди за корените сок да бъда,
до удар на сърце те пожелах.
Желах те дълго в тъжен дъжд, прегърнат ...
  230  15  14 
Напред катерачо! Далеч е върхът,
под него са снежни салкъми.
Въжета изплита от младост духът
за бури и склонове стръмни.
Ще стъква огнище попаднеш ли в мрак, ...
  263  14 
Ско́чи Койна бо́йна на двора,
залюля се яко стобора!
Изхвърчаха два падпадъка,
приключи́ им рязко фъндъ́ка!
Търчи́ Илия да се скрие, ...
  144  13 
Празна ми е чашата, Другарю...
вчера беше смотаняк!
Днеска пурата ти не догаря,
без изискан стар коняк!
Чин деляхме и ми идва много, ...
  136  13 
С нозете си докосва топъл камък,
очите ѝ – налети дъждове,
целувките събира по пижама
на за́лезното рамо с часове.
Вечерница в коси от ромон сплита, ...
  249  10  15 
От ласки недописани в сърцето
графитен щрих надраска следобяд,
a слънце от небе мълчи отнето,
в обречен облак крие се снаряд.
Тече си времето, но без отдушник! ...
  107  10 
Връщай се ми викат, не милее
чуждата държава – чужда!
Мила Ро́дино, защо пилееш
и децата си прокуждаш?
Тридесет години след завоя – ...
  187  13 
Ах, де я намерих аз таз поетеса,
овенът й зодия, нрав - скорпион!
И ставам невидим за мойта принцеса,
щом с обич извади езика - трион!
След две академии още се уча ...
  268  18 
„Тате каза, че ще ми купи колело...“
Не сядай на дивана, тъкмо съм го застлала! И си смени новите дрехи, че в къщи ще ги изцапаш.
Аз те пускам, майка ти – не! А за пари – питай баба ти, вчера й донесоха пенсията.
През пролетта ще се садят картофи, през лятото ще се копаят, а есента ще се вадят... св ...
  140  13 
По-грешна от вечерната прогноза
за времето през утрешния ден
е медицинската му диагноза,
че виждаш ли животът е пред мен!
Пред мен, пред мен, а аз след него куцам, ...
  147  16 
Прелиства ни животът и разделя
на нощ и ден под изтъняла кожа,
от понеделник бърза към неделя,
ако корав е хлябът, то́чи ножа.
Понякога ми липсва тишината. ...
  103 
И днес е минус двадесет и три,
две седмици снегът не спира.
Пързалки светят. Още от зори
със две гребла отвън шофирам...
Върти на място, рие като бик ...
  195  16 
Ще ти сложа да пийнеш... за път
съм наляла от пресните чувства –
да заситиш, макар и без плът,
всеки спомен опитал да блудства.
Поседни́!... Преди път се седи́ – ...
  176  16 
Питай първо: Какво значи обич?
И дали свобода се дарява?
Кой кого „от любов“ е заробил,
как на сянка зърно не узрява...
После питай: Какво е причина? ...
  315  24 
Нощта, когато меко ни обгръща,
а тишина неканена е гост,
защо пианото магия връща
и кой очаква го на леден мост?
Танцува зимата! Танцува с мрака! ...
  128  14 
Имам малко папагалче
в синьо, жълто и червено.
Зима е, но няма шалче,
само гребенче зелено.
Вярвам, че ще проговори, ...
  368  29 
Докоснеш ли ме, в миг ще се превърна
на утрото ти в лек, попътен вятър.
Изпиеш ли ме, дъждове ще сбъдна
в мечтите ти за плодородно лято.
Целунеш ли ме, като две пчелици ...
  197  19 
Сънищата станно как завръщат ни
в спомени, а беше сякаш днес –
думите, с които се прегръщахме,
чакани от влакове - експрес!
Няма да ги върнем и целувките... ...
  116 
Един въпрос почука не наслука
след полунощ на дървена врата.
Нощта отдавна мъчеше се тука,
а вятърът метеше пустота... Пътят!
Поеше исполински дъб сред нея, ...
  161  15 
Кро́ко-кро́ко-крокодил,
се́днал Кроко на бодил,
къ́ркал, къ́рцал, не мези́л-
чак бодила се напил!
Па́дал, пял, пълзял и зял, ...
  163  15 
Погла́ди Дядо Коледа брадата,
почеса се къде не го сърби,
oт стрес му хлопаше дори дъската,
не щеш ли и компютърът заби́!
А Рудолф го погледна дяволито: ...
  97 
С нежен дъх покорил е бодливата пролет,
стене вятърът стъклен по гланц
на висулки в цигулки по струни оголени
и тъгува за коледен танц...
Ще му мине, щом къта в косите си лято, ...
  173  22 
Предложения
: ??:??