ИнаКалина
-
ИнаКалина
Поезия - Къде отиваш? Дъх на океана!
Родена в ласка, с мене остани!
- Шегуваш се, нещастна да остана,
... да те деля със хиляди вълни?!...
- Принцесо бисерна! Игривост моя! ... 116 10 14 -
ИнаКалина
Поезия На болката оставащото време
съм аз сега. Правата му отнех!
То вярата опитва да ми вземе.
И твърдата глава. Но без успех.
Нозе си имам, а с писалки ходя. ... 127 10 15 -
ИнаКалина
Проза » Разкази, Хумористична Мъжът ми прописа. По едно време, възторжено: “Защо на Ежко му е тежко?!? Защото му е много жешко!! “Викам: „Ъъ... как така?“ А той: „Кое, как така?“ Аз: „Ами, ти си „Кози Рог“. Мъж, зодия „Кози рог“, „фиксва“ проблемите, тоест оправя ги, а ти се опитваш да създадеш такъв в момента..." Той, с апломб ... 106 4 10 -
ИнаКалина
Поезия Понякога съм твърде пеперуден.
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими. ... 150 10 23 -
ИнаКалина
Поезия » Любовна Приседна август. Тихо проговори:
"Бъди до мен, неземна красота!
Очите ти. Момински, лунни двори.
Съня си дадох – с тях да полетя!
Бъди ми ден, красавице на звяра. ... 253 12 28 -
ИнаКалина
Поезия » Любовна Във очите на лютиче
слънчев лъч си сви венче!
Аз съм твоето момиче.
Ти си моето момче.
По ръката твоя дръзка ... 123 9 14 -
ИнаКалина
Поезия Години с очи – незабравки.
Небето, по-силно целува ги.
Търкаля сълзи като мравки
и с детски пантофки обува ги.
И спуска се облак в пердето. ... 124 8 13 -
ИнаКалина
Поезия На покрива! Високо до звездите!
Катериш се, когато пак си сам...
Не пътища, а стълба от мечтите
нагоре вдигай като вечен храм.
И нека къщата ти – рай във ада ... 248 6 21 -
ИнаКалина
Поезия Дъждът на август вдига по лозница
на избуялите треви кръвта.
Гнездото му – на бяла кукувица!
Косите му – на жегата стръвта!
Тежат ръцете от бразди орани, ... 121 3 10 -
ИнаКалина
Поезия » Друга Когато следваш пътя на сърцето,
то няма да сгреши дори оставено...
Когато даденото среща взето,
усмихва се простено на забравено...
Когато заскрежени се прибират ... 111 6 10 -
ИнаКалина
Поезия Разсичах мълнии над тебе, бяло цвете!
Чертах с бодли по пясъка посоки...
Раздавах длани, за да стопля ледовете!
Сълзи – на ветровете пъстрооки...
Рисувах ширини над тебе, бяло цвете! ... 151 9 12 -
ИнаКалина
Поезия Във ириса на сенките се крият –
от тези турбо охлюви ми писна!
И няма тайни, нито е магия –
от чесане езикът им увисна.
И паднаха ми всички папагали ... 161 6 17 -
ИнаКалина
Поезия Времето отдавна не лекува...
Шепот от разруха е врата
към света, където си хорту́ва
паяжинка с тиха пустота.
Добър вечер, зрънчица за помен! ... 131 8 17 -
ИнаКалина
Поезия Ако с моята лодка летите,
понеделникът петък не слуша...
От вълните платна си ушийте,
океанът е вашата суша!
Капитан на платна от надежда! ... 144 9 14 -
ИнаКалина
Поезия Поискано, небето даде знак,
пътувало през триста океана...
Без гари в слънчевия метровлак.
С въздишка в стих! Небесно разтуптяна!
Погáли вятъра и вечерта. ... 140 8 12 -
ИнаКалина
Поезия С обувките, които взех назаем,
катерих кулите ти каменни!
Износвам с радост дните си под наем –
пролуки на колибки сламенни.
На възлите разпънати се спъвах. ... 217 14 26 -
ИнаКалина
Поезия Добър вечер! Боли от Луни.
Изтъркаляли нощите бели.
В тишина от небесни стени,
по звездите са дните живели.
Сякаш... птиците идват насън, ... 236 10 17 -
ИнаКалина
Поезия Посадих си във изгрева песен
и те чаках с любов. Не поникна.
Беше другото лято... Наесен...
или някаква пролет. Ще свикна...
Де да можех безгрешно да зная ... 173 7 21 -
ИнаКалина
Поезия » Друга Търкалям мислите си недописани.
И всяка бори се да е начало.
От древността си още са орисани
да се сражават със страстта на тяло...
Летят числата. Полетът ги стига. ... 129 9 14 -
ИнаКалина
Поезия Странично се родих за по-напряко,
развързах възела на старото имáне.
Огледах кръстопътя, казах «Яко!
Ще поживея малко, пък каквото стане...»
Но влюбих се в живота ти безкраен! ... 186 11 16 -
ИнаКалина
Поезия Открий звездите в моите очи!
Когато плачат - колко са красиви!
Ела и погледни ги! Не личи...
а в тях душата иска да сме живи.
И живи сме. От корен та до връх. ... 182 11 18 -
ИнаКалина
Поезия Колко много животът поиска,
колко малко успях да му кажа...
Не защото не ми вече стиска,
но какво, на кого ще докажа -
че Земята отглежда небето, ... 264 12 40 -
ИнаКалина
Поезия Горчив и нежен, топъл. Шоколад!
Топи се върху кожата на лято...
Над тътена на огнен водопад
се вият птиците в любовно ято...
И песен е в сърцето! Красота! ... 218 7 28 -
ИнаКалина
Поезия » Друга Намерете въжето за люлка
и купете си чук и пирони!
Ще виси на дъгата бесилка,
и ще съдим! Без съд и закони
всеки дръзнал да знае и може! ... 253 8 24 -
ИнаКалина
Поезия По нотите разбрах че си красива!
На пръстите по нежни петолиния.
Ти топло галиш ласката сънлива,
а аз съм ключът сол и ватерлиния.
Зачената от залез магнетичен ... 176 10 20 -
ИнаКалина
Поезия Като меч. Без калъфа оголен.
Като буря. Разляла морето.
Като залък останал безсолен -
недоквасена болка в сърцето...
Двайсет грама пречистена пролет - ... 235 9 29 -
ИнаКалина
Поезия В небето четох. Тишината питах -
как времето живее без сърце?
Молитвите в безмълвие опитах
от шепите на разум без ръце...
Не е раздяла, даже няма точка. ... 256 16 26 -
ИнаКалина
Поезия Какво не ти достига да обичаш?
Защо се давиш в мъка и тревога?
Какво постигаш и какво привличаш
със бялата яка на черна тога?
Живот е. Кратко чудо. Подарено. ... 200 15 27 -
ИнаКалина
Поезия Този свят без любов е загубен!
Всички пътища водят към нея,
и когато си в трънчето влюбен,
и в покоя на цветна алея.
Любовта! Вътре дълго пътува ... 142 12 18 -
ИнаКалина
Поезия Цяла нощ тишината говори.
От какво са мечтите пленени?
От насладата в бистри простори
и към утро летят съблазнени...
Бликва изгрева песенно - звънчев. ... 178 8 17 -
ИнаКалина
Поезия » Гражданска, Пародии Земята вика Марс,
Луната отговаря:
«Е, спрете с този фарс
и сметки без кръчмаря!
Върнете златната ... 159 3 14 -
ИнаКалина
Поезия Сърцето на камъка плаче,
прикрива сълзите на мрака.
Нощта – мълчаливо сираче,
бленува звездите! И чака...
От утрото – благи целувки, ... 400 17 32 -
ИнаКалина
Поезия Изпратих овехтелите си дрехи
на мелниците, ветрове оплели.
Не са по мярка бойните доспехи,
затуй си шия панделки с кордели...
На бал отивам! Но бижу не нося. ... 137 8 8 -
ИнаКалина
Проза » Разкази, Хумористична „Нямам идея! Ако това, което си мисля е така, както си го мисля, означава че многогодишни практики в добре смазаната система ще бъдат поставени под въпрос! А колко хора са минали по тази система... И сега, идва някакъв, със съмнително положение, без връзки, контакти, репутация... и заявява: „Система ... 218 6 21 -
ИнаКалина
Поезия » Любовна Любовта сърце си има.
Песен! В славей разтуптяна.
Сгушен. В люляци след зима
в бяло лилава премяна.
Месец май мечтае с вятър. ... 134 8 10 -
ИнаКалина
Проза Главата ми е като кафемелачка. Аз сипвам зърната, а тя мели, сипвам - мели. Каквото сипвам - това мели. Уточнявам. Защото, ако сипвам камъни, ще я строша. Но виж, от хубавите, здрави зърна - после дишам аромата и той направо ме опиянява! Вярно е, че от едро смляното не става хубаво и силно кафе, но ... 169 7 20 -
ИнаКалина
Поезия Мойта лудост е тиха и скромна.
Няма възраст. Модерна, без пол.
Не е буря и бездна огромна.
Няма граници. Без бандерол.
Мойта лудост избива до лудост ... 136 4 10 -
ИнаКалина
Поезия По кой критерий бедните са бедни,
щом даже на богатите не стига?
По кой закон, мечтите са последни
за сбъдване на пътника в талига?
Кой Господ утре ще ви пусне в рая? ... 133 6 12 -
ИнаКалина
Проза » Хумористична „Муц-Муц-Мууууц!”
“Мяу-Мяу-Мяяяяу! И символ: „Точка, точка, запетайка, права резка завъртулка...“
ТРЯЯЯЯЯСС!
-Оу,офф! Какво става, бе?!?!- Средностатистическият мъж в отдавна преминала средна възраст излезе внезапно от налегналата го дрямка! В кулоарната тишина, пропиваща въздуха на високотаванното ... 110 2 2 -
ИнаКалина
Поезия Часът на истината се отлага,
в безкрайността на бремето човешко.
И като старата любов предлага,
да го забравим с вино старо. Тежко.
Простеното е в алкохол. Залитва. ... 82 2 7
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
