ИнаКалина
498 резултата
Разтвори вятърът криле, снегът отдавна разпиля се,
по корените плъзна мед и хоризонтът стана ясен
щом лъч от утринна заря разтури облачното влакче...
... Невероятно! Слънцето изгря, дъждецът спря да плаче,
под смръзналия кукуряк, врабче с оскубано калпаче ...
  61 
Прилича на изгубено море,
а пролетта я следва, още гола.
Бряг няма, който може да я спре,
жена такава никога не мо́ли...
... По устните й зъзне тишина, ...
  159 
Не се ли умори светът до смърт
с торбите от лъжи на шайка луди?!
Проклето време!... и за кой ли път
присъдата ми е: ужасно буден.
Земята – плоска, с втори похлупак. ...
  219  16 
Високо е бесилото, тежи.
Предаден. Рана не е, да зарасне...
... Продадени сме с купища лъжи
от псета всякакви, за европасти...
Недей се притеснява, ще мълчим. ...
  201  10  13 
... рамене, колене́, колене́, рамене...
Бяхме готини, истински... Бяхме жестоки!
Всичко дадохме, другото той ни отне
и ни ри́тна животът в хиляда посоки.
Няма как да е зле, щом за друг е добре. ...
  181  10  16 
Ела на среща!...
Този път те каня.
Не ми се появявай ненадейно.
... ще е горчиво, бира, без лазаня,
ще бъда с кожа, втора и студена, ...
  361  11  26 
... умаля ми и времето за прекрасното утре
и се метнах отново в мойта шапка за луди,
натоварих си мислите, непроходили друми,
закопчаните истини, неизкъртени думи
и разплетох посоките, че ми писна да чакам, ...
  252  13 
Събуждаме се. По-добри и грешни.
Да се посмеем. Може да поплачем.
Каквото беше, казваме си, беше,
от утре ще е някак другояче.
Не можем да се върнем отначало. ...
  249  10  16 
Изчезна ни прасето – яко дим!
Надежда ли на Коледа ще готвим?!
Не ставаше дори да го дарим,
не беше никак яшно, а напротив –
порода Пурко, дръ́гляво прасе, ...
  246  15 
Другарки, гарги и другари,
не може тъй: кой както свари!
И в туй си трябва малко ред,
Кой?! Кой не е съвсем наред?
Ръка да вдигне да го сложим ...
  192  12 
На северния полюс на Луната,
нещеш ли, цъфна пролетният лук.
Луната се разтюхка: „Ах, горката...
човешки крак е стъпвал чак дотук?!
Защо им е на хората да идват ...
  226 
В престилка овехтяла къта дните,
назад и не поглежда, а назад
мъглата се разлиства и заплита
дантелен шал за старата бреза.
Чевръсто се измъква като крадла, ...
  287  21 
Аз съм слънчево петле,
ставам в пет и кукуригам.
Слънцето на този плет
всяка заран ми намига.
Давам му оранжев цвят, ...
  193 
С какви ритници стигнахме до тук,
успешни, гениални... много жалко:
едни се ровят в кофите с боклук,
за другите Земята стана малка.
Похапват зла́то, пийват си петрол, ...
  718  24 
Небето днес ми носи свобода
и полъх милва синята му кожа,
три облачета нижат бял гердан,
оранжевата есен му подхожда.
По рижите къдрици на дъжда, ...
  261  16  16 
Надежда има!
Даже в пета глуха.
Но трудно се преглъща залък сух.
Които трябва никога не чуха,
с години оперирани от слух. ...
  317 
От министерството на „Без надежда“
след дълго че́сане къде ли не,
измъдрили: “Надеждата говежда,
кой както иска да си я яде!“
Народът ял! С години, с мъка, с чесън, ...
  371  10 
Думите тегнат и са излишни,
как да ти кажа тогава?!
Трудно забравям, често ти пиша,
там пощальон не минава.
Фурната помня, стана ми мило. ...
  283  13 
  421  12 
... с венец от диви гъски отлетя
и мойто лято – сякаш беше вчера,
и честно казано ме хвана яд,
че даже не остана за вечеря.
Как исках!... Струваше си да го спра, ...
  393  11  14 
На мен ли? Вече нищо ми не пречи,
кой – крив, кой – прав: световен панаир.
Съмнявам се, че съществува вечност,
но суетата храни вечен пир.
Така де, да виси, кой както може, ...
  737  20  30 
На този свят съм! Да, на този свят,
макар че не изглежда да е моят.
Онлайн живял, офлайненски опят...
За друга дума с „О“ по спешност, моля.
Какво ли не видях, къде не бях, ...
  471  10  25 
На вятъра ми ка́цна златен кос
и в облака ми слънцето се сгу́ши.
Отворих бира, но ми липсва тост
(прошуто също, суши с попски круши...)
за смелата прическа като мъж, ...
  844  11  50 
  367 
  386  14 
  320 
  310  10 
  361  13 
  568  12 
Защо да слизаш, то е все едно...
Ще бъдеш чут?! Я, още от зара́на
се дъвче плява, злоба и сено...
От всяка сврака, гарга стана.
Да кажем, че пък слезеш някой ден ...
  422  21 
Запалих тишината. Ти мълчиш.
Измислих стих, а отговор не мога.
Рисувам дъжд с разбиращи очи,
с трапчинка под едното като Бога.
Намерих наше слънчице през май, ...
  840  20  23 
Редя си рими, римички безчет,
основно стихоплетствам,
стихотворствам...
Понякога и аз съм отегчен,
но най-добрият съм в това, безспорно. ...
  628 
  638  14 
  435  16 
Право куме в сляпото око...
ааа, небето всеки ден му лъскат,
че си дума ежедневно с Бог,
с пачето перо от златна гъска.
Взеха го читателя курбан ...
  383  10 
В заблуди си живее тоз народ
и в спомени за старата му слава.
Понякога – необичайно горд,
а друг път е окалян и оплакан...
Какво да вдигне чуди се сега – ...
  710 
  361 
  734 
Небето пръхна снежен шал,
луната вие наранена.
Почупен облак, мръснобял,
тeжи..., човекът e продал
среброто му за златно пени ...
  600  10 
Понеже съм си зодия „Бодлива“,
а ти пък си ми зодия „За мен“,
изправяме и кривата си нива
и дребни мръщолевици за ден!
Филийки не пестя, дебело мажа ...
  661  15 
Предложения
: ??:??