14.08.2006 г., 11:18

Желание

1.2K 0 0

Какво ми става аз не зная?!
Но знам, че искам да съм с теб до края!
До края, до сетния си дъх,
Да те обичам, да няма мира моя дух.
Но едва ли пак ще се получи,
Ще трябва чудо да се случи.
Много често нощем плача,
Спомняйки си за отминалите дни,
И моля се, със глас крещя:
“Върни се! Така не мога да заспя.”
Обичам те! И винаги ще те обичам!
Дори да не успееш да простиш,
Ще продължаваш мене да гориш,
Защото ти научи ме да бъда силна,
Да се боря, да живея и - знай,
Че вечно аз за тебе ще копнея!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...