Желание
ЖЕЛАНИЕ
И в мойто мраморно сърце,
както в камъка никнат цветята,
както презряното улично псе –
оцелява напук на съдбата.
И не виелици и сняг
са стегнали душата ми –
на никого не искам да съм враг,
но не искам и измислени приятели.
А тъжната вечер в очите ми
е забравена песен на малко щурче.
Как искам да ме обичат и да обичам –
по-силно дори от бездомното улично псе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
