Aug 21, 2009, 1:01 AM
Желание
ЖЕЛАНИЕ
И в мойто мраморно сърце,
както в камъка никнат цветята,
както презряното улично псе –
оцелява напук на съдбата.
И не виелици и сняг
са стегнали душата ми –
на никого не искам да съм враг,
но не искам и измислени приятели.
А тъжната вечер в очите ми
е забравена песен на малко щурче.
Как искам да ме обичат и да обичам –
по-силно дори от бездомното улично псе.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много хубаво стихотворение!
-
Самотата е дълбоко мисловно състояние и в този смисъл тя има една неповторима съзидателност - там се вглеждаме в емоционалните си нужди, там утвърждаваме критериите си за добро и зло, там се срещаме със самите себе си - като в тези твои стихове...Благодаря ти!
-
Хубава поезия!!!
-
А тъжната вечер в очите ми
е забравена песен на малко щурче.
Страхотно написано !Попътен вятър на мечтите ти ! -
..."на никого не искам да съм враг,
но не искам и измислени приятели."
С теб!
-
Истинско е!
-
!
-
Подай, Приятел, лапа за късмет,
че тя единственна е топла още
и хайде, заедно, със лай проклет
да будим в тихи и безлунни нощи! -
Обичай и ще бъдеш обичан от тебе зависи! УСПЕХ!
-
Вековната нужда за обич!
Ще се сбъдне!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
