ЖЕЛАНИЕ
И в мойто мраморно сърце,
както в камъка никнат цветята,
както презряното улично псе –
оцелява напук на съдбата.
И не виелици и сняг
са стегнали душата ми –
на никого не искам да съм враг,
но не искам и измислени приятели.
А тъжната вечер в очите ми
е забравена песен на малко щурче.
Как искам да ме обичат и да обичам –
по-силно дори от бездомното улично псе.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
