31.08.2007 г., 22:34

Желание

827 0 2
Иска ми се пак да те обичам,
да целувам снимките ти тихо,
старите си дрехи да обличам
и по нашите места да бъда.

Да очаквам с всеки повей лек
твоята усмивка да се сбъдне.
Да си бъдеш същият човек,
който все ме караше да тръпна.

Искам пак да сме си малки,
на снега отново да се радваме.
Иска ми се да не бъдем жалки
и миналото не забравяме.

Спомените да прелистваме,
стари добрини, несгоди.
Искрено да те погледна искам.
Искам, но не мога...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дешка Люцканова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!
    За съжеление не можем да върнем миналото!
    Живей в настоящето!
  • Много ми допада.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...