31 авг. 2007 г., 22:34

Желание

824 0 2
Иска ми се пак да те обичам,
да целувам снимките ти тихо,
старите си дрехи да обличам
и по нашите места да бъда.

Да очаквам с всеки повей лек
твоята усмивка да се сбъдне.
Да си бъдеш същият човек,
който все ме караше да тръпна.

Искам пак да сме си малки,
на снега отново да се радваме.
Иска ми се да не бъдем жалки
и миналото не забравяме.

Спомените да прелистваме,
стари добрини, несгоди.
Искрено да те погледна искам.
Искам, но не мога...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дешка Люцканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!
    За съжеление не можем да върнем миналото!
    Живей в настоящето!
  • Много ми допада.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...