Аз знам, че нямам право,
но не веднъж те пожелах.
Знам, че тя те има само,
но как да се преборя с този грях.
Бъди с мене само тази нощ,
дори утре да не струвам грош...
Бъди с мене, нека пламъка гори,
дори на сутринта до лудост да боли.
Прах ме направи и пепел,
и вопъл да е всеки стон.
Бъди с мен и нищичко не питай,
тялото ти с мойто е в синхрон.
Утре пак при нея се върни,
и аз при него ще си ида.
Когато искаш ми се обади,
а, аз ще чакам да те видя.
© Надя Георгиева Всички права запазени