Отново заигравам се на стадиона с топка,
Божидара вече тича като най-пъргавата котка.
Играе живо на земята,
чак крачетата й тропат шумоливо на тревата.
А погледне ли внимателно часовника си на ръката,
мърмори под носа си - време е за водичка от чешмата.
Тъкмо се извърна към играта, че да овладея някой пас,
ехти в главата ми мелодията от приказния ú глас.
Бяга, тича обиколка - две,
О, стига толкоз! - За почивка времето дойде.
Жонглира умело с думите игриви, потъпквайки пръста,
иде, сяда на раздумка - грее като цвете след дъга. ...