Отново заигравам се на стадиона с топка,

Божидара вече тича като най-пъргавата котка.

Играе живо на земята,

чак крачетата й тропат шумоливо на тревата.

А погледне ли внимателно часовника си на ръката,

мърмори под носа си - време е за водичка от чешмата.

Тъкмо се извърна към играта, че да овладея някой пас,

ехти в главата ми мелодията от приказния ú глас.

Бяга, тича обиколка - две,

О, стига толкоз! - За почивка времето дойде.

Жонглира умело с думите игриви, потъпквайки пръста,

иде, сяда на раздумка - грее като цвете след дъга.

Драпам, драпам една дума от нея да получа,

а като елексир за сърцето ми би било мислите ú да улуча.

Ритъм, танц, песен с нея,

ако и гнезденце да иска да ú построя, ще го преодолея.