Ти си дълго чакан влак
на перона от грешки,
ти си спирката след завоя,
преди да призная на живота си застоя.
Случваш се!...
Лудост е и дяволски хубаво,
как до болка целуваш,
сърцето как прескача.
Сълзи... от радост! Плача!
Зеленото в очите ми заспива,
отровата оставих -
до теб ще бъда жива.
Всяка клетка, всеки трепет
за твоя топъл дъх ми шепнат.
Поискай ме!!!
Ще ти призная...
най-страшната си женска слабост.
Желая те!!!
© Радка Иванова Всички права запазени
Написано от сърце!