Ти си дълго чакан влак
на перона от грешки,
ти си спирката след завоя,
преди да призная на живота си застоя.
Случваш се!...
Лудост е и дяволски хубаво,
как до болка целуваш,
сърцето как прескача.
Сълзи... от радост! Плача!
Зеленото в очите ми заспива,
отровата оставих -
до теб ще бъда жива. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up