Ти си дълго чакан влак
на перона от грешки,
ти си спирката след завоя,
преди да призная на живота си застоя.
Случваш се!...
Лудост е и дяволски хубаво,
как до болка целуваш,
сърцето как прескача.
Сълзи... от радост! Плача!
Зеленото в очите ми заспива,
отровата оставих -
до теб ще бъда жива.
Всяка клетка, всеки трепет
за твоя топъл дъх ми шепнат.
Поискай ме!!!
Ще ти призная...
най-страшната си женска слабост.
Желая те!!!
© Радка Иванова All rights reserved.
Остани загадъчна, нека те преоткрива!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
