Желязна броня ме обвива,
в желязна броня аз кървя
и моята незрима рана
расте по-бързо от страха.
В желязна броня аз живея,
навярно в нея ще умра,
че никой няма да пролее
дори престорена сълза.
Но в моята желязна броня
разбирам толкова много за света,
останало умело скрито
зад параван заразна суета.
Във кръв се валя детско тяло
и вятърът завива го със пръст,
а върху спуканата стара броня
се различава грубо нарисуван кръст.
© Вангел Куков Всички права запазени