28.01.2008 г., 9:46

Жена

1.1K 0 8
 

 

                  Жена

 

Със двете си ръце, земята дигнах и я... търсих,

а тя била зад мен и... диша.

Очите са и ветрове, и порив, огън и... магия.

Косата и във тялото се слива... и прелива...

Погалвам тялото и нежно, душата ми... танцува.

Гърдите аз ще и докосна, като цвете със ръце и... устни.

Сигурно и дъхът ми спира, вятърът ще ми... запее...

Душата и се крие, но аз ще я открия, тя за мен е... вечен ден

и сърцето ми ще знае, че е зад мен и... диша.

 

                    Юлиано

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиано Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прелест и страст ооо хареса ми!
  • Прочетох на един дъх всичко, което си публикувал! Завладя ме със словото си, Юлиано! Прекланям се пред таланта ти да виждаш невидимото и чрез игра с думите да пресъздаваш невероятни светове!
    Прегръщам те с обич!
  • Вълнуващо, нежно, еротично!... Неповторимо усещане за преоткриване на човека до себе си! Познато... Душата й ще се разкрие, Юлиано! И ще изгрее пред теб в пълния си блясък! Дано да е онази, сродната!... Пожелавам ти го от сърце! Поздрав за омайния стих!
  • Прекрасен стих-вълнуващ и искрен!Поздравления!!!
  • Чудесно поднесен стих с красота и вълшебство!Поздравления!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...