28.01.2008 г., 9:46

Жена

1.1K 0 8
 

 

                  Жена

 

Със двете си ръце, земята дигнах и я... търсих,

а тя била зад мен и... диша.

Очите са и ветрове, и порив, огън и... магия.

Косата и във тялото се слива... и прелива...

Погалвам тялото и нежно, душата ми... танцува.

Гърдите аз ще и докосна, като цвете със ръце и... устни.

Сигурно и дъхът ми спира, вятърът ще ми... запее...

Душата и се крие, но аз ще я открия, тя за мен е... вечен ден

и сърцето ми ще знае, че е зад мен и... диша.

 

                    Юлиано

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиано Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прелест и страст ооо хареса ми!
  • Прочетох на един дъх всичко, което си публикувал! Завладя ме със словото си, Юлиано! Прекланям се пред таланта ти да виждаш невидимото и чрез игра с думите да пресъздаваш невероятни светове!
    Прегръщам те с обич!
  • Вълнуващо, нежно, еротично!... Неповторимо усещане за преоткриване на човека до себе си! Познато... Душата й ще се разкрие, Юлиано! И ще изгрее пред теб в пълния си блясък! Дано да е онази, сродната!... Пожелавам ти го от сърце! Поздрав за омайния стих!
  • Прекрасен стих-вълнуващ и искрен!Поздравления!!!
  • Чудесно поднесен стих с красота и вълшебство!Поздравления!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...