7.12.2005 г., 20:02

Жена

914 0 0

Красива си!

И искам те до мен

дори да струваш цялото богатство

на тази обетована земя!

 

Омайна си!

Душата ми е в плен

на толкоз диво безразсъдство,

покълнало от твоята магия.

 

Изгаряш ме!

Превръщаш ме във тлен

изпепелен от тези луди чувства,

запалила във моята душа.

 

Обичам те!

И не минава ден

без да усетя магията, че е изкуство,

да остарея в твоите обятия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...