Жена
Бягам от теб и идвам при тебе.
Защото името ти е - Жена!
Целувам те нежно и галя те,
и любя те, че си съдба.
Очите свеждам и във твоите поглеждам,
и виждам страст във тях, и топлина.
За мен блестят със обич нежна,
на истинската, прелестна жена.
Аз бил съм във живота с много други,
с различни, с хубави жени.
Любов дарявах и получих
и всяка с нещо ме плени.
Орисан съм пред теб да коленича,
с признателност да промълвя слова.
Цветя дарявам ти красиви!
Обичам те! Обичам те, жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
