30.11.2005 г., 13:45

Жена

1K 0 1
Цял живот била съм грешница -
защо пък и сега да не сгреша.
Не ме поглеждай със насмешка -
това е моята душа.
Светица бяла или черна вещица -
била съм двете наведнъж;
Безкрайно влюбена или изменница
се борят в мойта женска плът.
Самотна, изоставена сред хората,
без глас обичам да крещя
и смея се, когато в мен се молят
очите да проронят по сълза.
Когато ме боли - не плача
и с мъка себе си теша...
Повярвай - аз не съм изчадие,
а само истинска жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...