Жена
защо пък и сега да не сгреша.
Не ме поглеждай със насмешка -
това е моята душа.
Светица бяла или черна вещица -
била съм двете наведнъж;
Безкрайно влюбена или изменница
се борят в мойта женска плът.
Самотна, изоставена сред хората,
без глас обичам да крещя
и смея се, когато в мен се молят
очите да проронят по сълза.
Когато ме боли - не плача
и с мъка себе си теша...
Повярвай - аз не съм изчадие,
а само истинска жена.
© Мария Кръстева All rights reserved.