Nov 30, 2005, 1:45 PM

Жена

  Poetry
1K 0 1
Цял живот била съм грешница -
защо пък и сега да не сгреша.
Не ме поглеждай със насмешка -
това е моята душа.
Светица бяла или черна вещица -
била съм двете наведнъж;
Безкрайно влюбена или изменница
се борят в мойта женска плът.
Самотна, изоставена сред хората,
без глас обичам да крещя
и смея се, когато в мен се молят
очите да проронят по сълза.
Когато ме боли - не плача
и с мъка себе си теша...
Повярвай - аз не съм изчадие,
а само истинска жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...