18.04.2007 г., 23:26

Жена без душа

807 0 5
Жива ли съм или горя?
Плача ли или кървя?
Смея ли се или пея?
Мечтая или копнея?

Самата аз забравих свойте чувства,
забравих своите мечти
и не зная как допуснах,
животът ми да плува във сълзи!

Денят ми болката попива,
прогизнал е от мъка и тъга,
нощта надеждите отмива
на тъжната удавена луна.

Душата ми е празна стая,
сърцето ми - и него аз отричам
и защо живея, аз не зная,
като не мога да обичам?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • харесва ми
  • много е нежно и добре уформено браво
  • Ще обичаш миличка!
    Животът е пред теб!
    Поздрави и много любов!
  • Трудничко го прочетох...заради цвета
    Пише се Удавена
  • поздрави за великолепното стихотворение !имаш душа и то голяма , пази я , тя ще ти е нужна за да продължиш напред !

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...