18 апр. 2007 г., 23:26

Жена без душа

812 0 5
Жива ли съм или горя?
Плача ли или кървя?
Смея ли се или пея?
Мечтая или копнея?

Самата аз забравих свойте чувства,
забравих своите мечти
и не зная как допуснах,
животът ми да плува във сълзи!

Денят ми болката попива,
прогизнал е от мъка и тъга,
нощта надеждите отмива
на тъжната удавена луна.

Душата ми е празна стая,
сърцето ми - и него аз отричам
и защо живея, аз не зная,
като не мога да обичам?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мелиса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • харесва ми
  • много е нежно и добре уформено браво
  • Ще обичаш миличка!
    Животът е пред теб!
    Поздрави и много любов!
  • Трудничко го прочетох...заради цвета
    Пише се Удавена
  • поздрави за великолепното стихотворение !имаш душа и то голяма , пази я , тя ще ти е нужна за да продължиш напред !

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...