18 апр. 2007 г., 23:26

Жена без душа

809 0 5
Жива ли съм или горя?
Плача ли или кървя?
Смея ли се или пея?
Мечтая или копнея?

Самата аз забравих свойте чувства,
забравих своите мечти
и не зная как допуснах,
животът ми да плува във сълзи!

Денят ми болката попива,
прогизнал е от мъка и тъга,
нощта надеждите отмива
на тъжната удавена луна.

Душата ми е празна стая,
сърцето ми - и него аз отричам
и защо живея, аз не зная,
като не мога да обичам?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мелиса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • харесва ми
  • много е нежно и добре уформено браво
  • Ще обичаш миличка!
    Животът е пред теб!
    Поздрави и много любов!
  • Трудничко го прочетох...заради цвета
    Пише се Удавена
  • поздрави за великолепното стихотворение !имаш душа и то голяма , пази я , тя ще ти е нужна за да продължиш напред !

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...