Жена, като всички жени
Жена, като всички жени
Бе жена, като всички жени по света.
Нищо женско не беше и чуждо.
С крехки, нежни ръце и хаплива уста,
поразяваща в случай на нужда.
Притежаваше някакъв странен талант
да отгатва какво бих поискал.
Все намираше нов сполучлив вариант
да внедрява в нещата друг смисъл.
Докато измъдрувам какво е това,
хем желано и хем непознато,
тя ми даваше чаша студена вода,
все едно ми предлагаше злато.
Пиех лакомо, жадно. И като че ли
от поредната слънчева тръпка,
хидросферата утре ще се изпари
а това е последната глътка.
Чак когато си тръгвах почти оглупял,
мисълта и ми кресна в главата –
ако вземаш от другия без да си дал,
ще опреш щеш - не - щеш до водата.
А тя беше жена, като всички жени.
Глътка свежест за вечната жажда.
И мъжът ако сам се вини за това,
той не знае защо се е раждал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
Хареса ми!