Жена съм. Често плача без причина.
Понякога съм истерична, даже зла.
Ядосам ли се, се превръщам в зима
и мога много бързо да те простудя.
Объркана, обезверена, хаотична,
на моменти все едно, че съм дете -
през глава, по улиците боса тичам
с надраскани и даже сини колене.
Крехка съм, чуплива, невъзможна
и като всеки друг, понякога греша.
Ти ела и ме обичай, ако можеш ...,
а аз ще се науча да съм по-добра.
07.11.2012г.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
хубав стих