Жената, която на коленете си съм държал...
Жената, която на коленете си съм държал...
Не каза „сбогом"... Просто се изниза...
Като крадец от полупразен магазин...
На чувствата направих си ревизия!
Под рафта спяха... Спомените... До един...
Захвърли ги... На мене да нагарчат...
Дори един да приютиш не пожела...
А знаеш, срок за годност не отпада,
щом стоката е с етикет на Любовта...
Готова беше да гориш в жарава...
Красиви думи, изстреляни без жал!
Но кажи ми, как Жената да забравя,
на коленете си която съм държал?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
