Жената, която прилича
ЖЕНАТА, КОЯТО ПРИЛИЧА
На Ивана
Отива ѝ всичко! Цигарата,
чашата с вино..., нощта...
Отива ѝ всичко! За жалост,
и тя си отива...Сама!
Тя тръгва на някъде... Губи се,
в мъглата на мойте очи.
Развяла до буря косите си,
красиво си тръгва... Вали!
А капките, сякаш куршуми,
се впиват в моята плът.
Тя тръгна без сбогом..., без думи,
и така се превърна във път!
Оттогава пътувам с надежда,
да срещна във нечии очи,
жената, която прилича,
на всички красиви жени!
Емил Стоянов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
