Жената - птица
Тя идвала при него в полунощ.
Прегръдката стопявала крилете и.
Поставяла на гръдния му кош
главата си. И слушала сърцето му.
Не казвал нито дума. Все мълчал.
Кръвта му прединфарктно галопирала.
Удавник. Като сламка я държал.
Не дишал. Всяка клетка я попивала...
Разравяла го с пръсти. До под кост.
Ръцете си в плътта му вкоренявала.
Издишвала в душата му живот
и в тъмните ъгли по-светло ставало...
На утрото навличала крила
и хуквала в зениците на бурите...
Жена си той прегръщал, а в ума -
обратно, до нощта броял секундите.
Прегръдката стопявала крилете и.
Поставяла на гръдния му кош
главата си. И слушала сърцето му.
Не казвал нито дума. Все мълчал.
Кръвта му прединфарктно галопирала.
Удавник. Като сламка я държал.
Не дишал. Всяка клетка я попивала...
Разравяла го с пръсти. До под кост.
Ръцете си в плътта му вкоренявала.
Издишвала в душата му живот
и в тъмните ъгли по-светло ставало...
На утрото навличала крила
и хуквала в зениците на бурите...
Жена си той прегръщал, а в ума -
обратно, до нощта броял секундите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
