Жената със златната коса

Усмивка която излиза направо от душата,

грее на лицето на една красива жена.

Пронизва тя мъжкото сърце със стрелата,

жената, дамата красива  със златната коса!

Изпълнена с усмивки и много доброта,

раздава себе си тя за щастието на хóрата.

Красивата Елена като някогашната, мечта

заради която мъжете бореха се във война.

Излиза и чете стиховете си за любовта,

и те самите излизат от нейната добра душа.

За любим мъж, за любовта, за нейната мечта,

една красива жена крие с усмивката си тъга.

А косата и красива, златна блести в ноща,

върви сама и спомня си тя за любовта 

Тъгата й побеждава само нейната мечта

и вярва че я има, вярва тя в Любовта!