Жених
Жених
Дявол черен и рогат
бе дошъл от Ада
да си търси в този свят
той девица млада!
Обикаляше в нощта
барове, кафани,
ала никаква мома
не можа да хване!
Запозна се със една
руса хубавица.
Тя седеше си сама
и ядеше пица.
Той поръча и шише
водка карнобатска.
„О, благодаря, момче“
рече тази мацка.
После няма и за час
тя изпи шишето.
„Дявол си, познавам аз“
рече на момчето.
Дяволът зашеметен
бързо си излезе.
Бе до крайност възмутен!
Другаде ще влезе
да си търси той жена
хубава и млада,
ще я грабне след това
да я води в Ада!
Влезе в някакъв локал
и във миг съгледа„
мацка със копринен шал
как във него гледа.
Взе бутилка, чаши две
и при нея седна.
„Да поръчам ли мезе“?
И нежно я погледна.
„Кво мезе бе, тарикат?
Още две шишета
вземи, но да е “Мускат“!
Стига с тез мезета.
Стана и излезе вън
въздух да поеме.
Всичко беше като сън.
Само губи време!
В следващия бар видя
друга сладурана.
Той във миг я пожела,
за ръка я хвана
Ноктите и в ален лак
устните с червило!
Как да се не влюбиш? Как?
Мацка-хубавило!
Тръгнаха си сутринта
весеели, щастливи!
Тя го хвана за ръка
„искаш ли ме милии“?
Вдигна си полата-я,
мъжки атрибунти!
Беше мъж, а не жена.
Абе тути фрути!
Хукна Дяволът във бяг
по далеч от нея.
Ще се спре във Ада чак
и не ще посмее
да разкаже как веднъж
търсил си мадама,
ала вместо туй на мъж
хванал той салама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
