Жених
Жених
Дявол черен и рогат
бе дошъл от Ада
да си търси в този свят
той девица млада!
Обикаляше в нощта
барове, кафани,
ала никаква мома
не можа да хване!
Запозна се със една
руса хубавица.
Тя седеше си сама
и ядеше пица.
Той поръча и шише
водка карнобатска.
„О, благодаря, момче“
рече тази мацка.
После няма и за час
тя изпи шишето.
„Дявол си, познавам аз“
рече на момчето.
Дяволът зашеметен
бързо си излезе.
Бе до крайност възмутен!
Другаде ще влезе
да си търси той жена
хубава и млада,
ще я грабне след това
да я води в Ада!
Влезе в някакъв локал
и във миг съгледа„
мацка със копринен шал
как във него гледа.
Взе бутилка, чаши две
и при нея седна.
„Да поръчам ли мезе“?
И нежно я погледна.
„Кво мезе бе, тарикат?
Още две шишета
вземи, но да е “Мускат“!
Стига с тез мезета.
Стана и излезе вън
въздух да поеме.
Всичко беше като сън.
Само губи време!
В следващия бар видя
друга сладурана.
Той във миг я пожела,
за ръка я хвана
Ноктите и в ален лак
устните с червило!
Как да се не влюбиш? Как?
Мацка-хубавило!
Тръгнаха си сутринта
весеели, щастливи!
Тя го хвана за ръка
„искаш ли ме милии“?
Вдигна си полата-я,
мъжки атрибунти!
Беше мъж, а не жена.
Абе тути фрути!
Хукна Дяволът във бяг
по далеч от нея.
Ще се спре във Ада чак
и не ще посмее
да разкаже как веднъж
търсил си мадама,
ала вместо туй на мъж
хванал той салама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Иванов Все права защищены
